Ако си мислите, че спасяването на света не е свързано с бумащина, жестоко се лъжете! Той се спасява по ISO не знам си кое. Поредната история от моето спретнато офисче, достига до вас благодарение на 100 кламера, един компютър със син екран и не знам си каква грешка в Windows, един непопълнен формуляр 50-24 и едно посещение на ниско ниво.
Един прекрасен ден, попълвах бланки по това проклето ISO, та пушек ми излизаше от ушите. Имах доста работа на компютъра и след като попълних всички данни направих хубава планина в изходната тава на офисния принтер и започнах да сортирам. С цената на цялото си търпение, та и отгоре, направих 60 купчинки по 5 листчета и тогава… (тука сега е много важно)… потрябваха ми кламери. По-точно 60 кламера. Но… (ето тука става трагично)… имах само 12. Виждате ли как числата са по шумерската бройна система. Това е било поличба.
Когато имам 12 кламера, а ми трябват 60, аз попълвам един формуляр през компютъра чрез локалната мрежа в обща папка наречен 50-24. 24 също се връзва с шумерската бройна система. Та попълвам 50-24, после колегата го разпечатва на принтера, попълва на гърба, че такова нещо има в склада, дава ми го, и аз попълвам, че съм го получила. Всичко се подпечатва и 50-24 поема дългия път на всяка излишна бумага – от папка в папка и от офис в офис.
Точно в оня ден компютъра ми работеше много бавно и постоянно изкарваше на дисплея онзи син екран с грешка в Windows за нещо си там. А и честно не ми се занимаваше с формуляр 50-24. И на колегата не му се занимаваше и той рече:
– На ти една кутийка кламери, само виж от кои модел е…
– От стотиците.
– Така помни си, че е от тях, и после, като дойда да пушим по една цигара ще направим формата. От тука най-важна е думата ПОСЛЕ, която носи точно същата задължителност като испанското МАНЯНА.
– И звънни на Ангел от IT съпорта да прегледат този твой компютър. Може би едно дефрагментиране на диска, проверка за вируси или ъпдейтване на Windows ще му помогне…
Мина време, забравихме и за кламерите, и за 50-24, но спасяването на света не е проста задача и не се извършва само в България, то се извършва в цяла Европа, без почивка и без напрягане. Скоро в офиса ни дойде един много добре изглеждаш тип… Или поне изглеждаше добре докато не каза, че е от службата за контрол на продоволствията. Ако вие си мислите, че аз или колегата ми се сетихме, защо тоя човек идва при нас, жестоко се лъжете.
Разговорът ни бе едно откровение на европейската педантичност.
– Г-н Съ, от вашия склад липсва един брой кутия кламери Пеликан.
– Ъ-ъ-ъ-ъ-ъ, така ли?!
Тук се намесвам аз, за да направя ситуацията по-забавна:
– Онези май дето ми ги даде миналия месец, когато моят компютър беше нещо зациклил.
– Вярно! Забравих да ги опиша. Пфу и май не принтирахме формуляр 50-24!
Тука обаче този от контрол на продоволствията ни изгелжда подозрително, защото очевидно е прозрял, че правим някаква жестока далавера с тия кламери.
– Не сте спазили едно от основните правила в …… (на мястото на точките, е името на организацията, която спасява света). Ще пусна един 50-25, за непопълнен формуляр 50-24. Ето точно сега вече ние разбираме, че работата е сериозна. Не знаехме какво е 50-25, но не ни се искаше да разбираме. За да поправим тая въпиюща несправедливост към формулярите, трябваше да върнем кутията в склада.
Проблемът, разбира се, както се досещате, беше в това, че аз всъщност нито имах 100 кламера, нито имах кутийка… Ама трябва да имам, нали така.
След около 15 минути издирване и събиране на всеки читав кламер в сградата на фирмата, се завърнах победоносно с всичките 100 кламера и заветната кутийка (която откраднах от счетоводството заедно с 30-тина кламера, грях ми е на душата). Изброих кламерчетата пред органЪТ за контрол, турих ги в кутийката, колегата ги засклади, пуснахме 50-24 и накратко се върнахме в правия път на ISO не знам си кое.
Тази история да служи за урок, на всички, които подценяват форма 50-24, защото като нищо ще ви пуснат 50-25… Не че знам какво е 50-25.
