Мартин Емилов Симеонов и неговата годеница Галина от доста време вече живееха на квартира под наем. Това беше така, защото нямаха възможност да си купят собствено жилище. Живееха в доста занемарена квартира в един от спокойните квартали на София. Апартаментът им беше гарсониера, не повече от 55 кв.м. Като цяло жилището беше доста тясно. Интериорът беше доста остарял, но пък двамата млади се бяха опитали да го направят уютно. Макар и с изключение на едно единствено нещо – дограмата. Лятото в апартамента ставаше нечовешка жега, а зимата всичкият студ влизаше директно в апартамента.
Мартин беше находчив младеж и пробва всякакви методи за изолация. Пробва на няколко пъти да облепи дограмата с дунапрен и хартиено тиксо, но уви – жегата и студа не се смилиха над тях и те бързо се разлепиха. Няколко от прозорците на дограмата бяха спукани и това допълнително влошаваше изолацията на жилището от външните влияния.
По принцип ако жилището беше собственост на г-н Симеонов той нямаше да остави нещата така и веднага щеше да си сложи добра ПВЦ дограма, изолация на апартамента и подобрения в интериора на апартамента. Но за жалост то не бе негово и всички пари, които той щеше да даде за ремонти щяха да отидат за облагата на други хора – а именно неговите хазяи, на които не им пукаше особено за това какво става в апартамента им. За тях беше важно всеки месец да си прибират наема, за който Марти работеше почти половин месец.
Тогава на Мартин му хрумна идеята да поразгледа малко сайтове за имоти и да провери как вървят квартирите, които са ново строителство и са сравнително по-големи като квадратура. Той остана много изненадан, когато видя цените за наеми на нови апартаменти сравнени с тази цена, която той в момента плащаше. Разликата беше минимална.
Марти и Галина се свързаха с няколко агенции, и в продължение на няколко дни те обходиха няколко апартамента и накрая се спряха на нещо много изгодно. Апартамент ново строителство, 98 кв.м. чиста жилищна площ, съвременен интериор, цели две тераси, всички прозорци бяха с немска ПВЦ дограма, а самата сграда беше с външна и вътрешна топлоизолация, защото новите апартаменти се строят така… по дефолт 🙂
Симеонов изобщо не се поколеба и побърза да сключи договор за да вземе този прекрасен апартамент с тази хубава ПВЦ дограма, която зимата щеше да го пази от студ, а лятото от жега.
Разликата в цената на наема, който те трябваше да плащат за нея, спрямо първата квартира за която стана въпрос по-горе беше 50 лв. Точно за тези 50лв. те получиха толкова много неща – по-голямо пространство, нова сграда, доста по-добра локация близо до метро станция, нови ПВЦ дограми, големи тераси… С една дума всичко беше прекрасно.
Старите хазяи останаха доста изненадани от бързо развилите се промени и гледаха като гръмнати, когато младото семейство им заявиха, че се изнася. Естествено те като типични българи взеха да се шикалкавят за предплатата от един наем, който по принцип се връща, когато наемателите се изнасят. И тъй като Мартин винаги мисли не се един, а с два хора напред, той беше почти наясно, че хазяите ще правят въртели за студеният наем. Той знаеше това и затова предвидливо не си плати последните сметки за ток и вода, така, че да нямаше ощетени страни.
Малко преди семейство Симеонови да се преместят в новата квартира веднага извикаха фирма за почистване, която се зае да почисти всички подове, кухнята, банята както и щателно почистване на прозорците. Същата фирма изпра матраците на спалнята и освежи тапицерията на диваните, чрез една специална машина с пара. На място Галина помоли да избършат прахта от всички кухненски рафтове и етажерки. За услугата по почистването на апартамента те платиха доста изгодно, предвид че поръчаха комплексна услуга по почистване на жилище и външно измиване на прозорци. С тази малка инвестиция по освежаване на интериора те наистина почувстваха апартамента като техен.
Обаче най-голямата радост на Мартин беше, че вече имаше свой собствен кабинет. За първи път можеше да работи на спокойствие в свое работно пространство, оборудвано както му е реда с компютър, монитор и принтер. Домашния офис беше малък, но достатъчен за разполагане на бюро, офис стол и необходимата компютърна техника. Няколко етажерки с документи и още един стол за евентуални клиенти. Всичко беше както трябва. Стария употребяван лаптоп, той продаде като втора ръка и с парите си купи чудесен голям монитор за работа и дори малко мултимедия и 3D игри.
Така двамата млади стегнаха жилището за около седмица и търпеливо зачакаха да дойде време за отпуска и така дългоочакваната почивка.
