Семейният живот неизбежно включва конфликти – както между родители, така и между родители и деца. Когато конфликтите са силни, хронични и решавани деструктивно – с насилие, с гневни и бурни изблици, това засилва вероятността от въвличане на децата в насилствени поведения извън семейството и създава трудности пред регулирането на агресивните чувства: пряко следствие на което е повишената детска агресия в училището и на улицата.
Конфликтите в семейството /когато са между родителите/ могат да се пренесат и върху децата – отношението към децата е враждебно, сурово и оскърбително.
Агресивността при решаването на конфликтите в семейството влияе върху насилието при децата и върху изграждането им не само като насилници, но и като насилници-жертви.
Очевидно родителите трябва да направят всичко, което е по силите им за да не се случва това в семейството. Да се опитат да изграждат атмосфера на приемане и доверие.
Конфликтите между децата в семейството /между братя и сестри/ също са с неблагоприятни последици. Децата, които са подложени на насилие и тормоз от своите братя или сестри, са с четири пъти по-висок риск от включване в хулигански поведения извън дома. Разправиите и споровете между децата не трябва да се подминават – децата да се оставят сами да се оправят. Това е добър повод да се насърчи развитието на умения, които биха осигурили положителни развръзки.
Когато се обсъжда проблема с възпитанието би трябвало да се отбележи и това, че децата са със собствена специална странност, със собствени сили и уязвимост. Това създава предизвикателство пред родителите, когато не искат да приемат и да разберат, че отношението към децата трябва да бъде специфично, и че не могат да се отнасят по общ и еднакъв начин. Това, което изглежда подходящо за екстровертно дете, може да не е толкова подходящо за интровертното дете. Обикновено придържането към твърди правила, създава трудности пред преценките и избора на по-гъвкави правила.
Защо и как детските игри помагат
Според детската психология, едно от най-големите предизвикателства пред родителя е откриването на равновесието между подкрепа и свобода. Много от младите родители трядно разграничават, къде е баланса между това да бъдеш добър родител и приятел на детето си. Това е специално изкуство, което не се учи току така и е нужно специален подход. Но едно е истина, че общуването и игрите с децата възпитава в добри качества и самите родители.
Чрез въвличането на двете страни в обща игра на двора или чрез детски играчки, родителя може да научи много специфични черти на своето дете. От своя страна в общите игри детето ще почувства своите родители по-близки и любими. Детските играчки, игри и всякакви забавления са чудесен отдушник на напрежението или отрицателната енергия и дори детска агресия.
За това съвета на специалистите е играйте си по-често с вашите деца, общувайте и се забавлявайте заедно при всеки възможен повод.
